Мизофонията представлява неврологично разстройство, при което определени звуци предизвикват у човек

Мизофонията представлява неврологично разстройство, при което избрани звуци провокират у човек мощна прочувствена реакция като яд, тревога или омерзение. Хората, страдащи от това положение, могат да изпитват натоварен дискомфорт при чуването на звуци като дъвчене, преглъщане, щракане с пръсти или дрънкане на клавиши.

Макар аргументите за мизофонията към момента да не са изцяло ясни, проучвания демонстрират, че при засегнатите може да се следи несъразмерна реакция на мозъка към избрани звукови тласъци. Състоянието е относително ново като публична диагноза и към момента не е задоволително проучено, само че съгласно експертите, разбирането и лекуването на мизофонията изискват както психически, по този начин и неврологичен метод.

Скорошно изследване открива, че мизофонията е по-разпространена, в сравнение с се е считало до момента. Изследвания разкриват, че това положение има общи генетични връзки с тревога, меланхолия и посттравматично стресово разстройство. Изследването е оповестено в сп. Frontiers in Neuroscience.

Авторите на актуалното изследване проучват генетичните данни от Консорциума за психиатрична геномика във Англия и откриват, че хората, които се разпознават като страдащи от мизофония, по-често носят гени, свързани с психиатрични разстройства, както и с шум в ушите. Пациентите, които изпитват непрекъснат, креслив звън в ушите (шум в ушите), също са по-предразположени към психически признаци на меланхолия и тревога.

Имало е припокриване с генетичните фактори на посттравматичното стресово разстройство, което значи, че гените, свързани с чувствителността към това разстройство, също покачват вероятността от мизофония. Тази връзка може да посочва съществуването на споделена невробиологична система, засягаща и двете положения, и допуска, че техниките за лекуване на посттравматично стресово разстройство биха могли да бъдат приложени и при мизофония, споделя екипът, провел изследването.

Не се твърди, че мизофонията и другите свързани положения безусловно имат общи механизми, а че някои генетични рискови фактори могат да бъдат сходни. Предишни проучвания демонстрират, че хората с мизофония по-често интернализират страданието си.

Настоящото изследване поддържа тази концепция, като открива мощни връзки с личностни черти като безпокойствие, виновност, самотност и невротизъм.

Реакциите на задействащи звуци могат да варират от неспокойствие и яд до дистрес, който затруднява ежедневните действия. Мизофонията се основава на чувството за виновност, обвързвано с провокираното неспокойствие и яд, а не на поведенческия израз на самия яд, който предизвиква страданието.

Хората с разстройство от аутистичния спектър показват по-ниска предразположеност към мизофония, което е ненадейно, поради че хората с аутизъм имат понижена приемливост към звуци. Изследователите означават, че техните резултати демонстрират относителна самостоятелност на мизофонията и болесттите от аутистичния набор в подтекста на геномните вариации. Това покачва вероятността за съществуването на разнообразни форми на мизофония, които са свързани с обуславяне на яд или отрицателни страсти, свързани със характерни звуци, написа Puls.bg.

Изследователите предизвестяват, че техните данни са най-вече за популацията от европейски генезис, и не е несъмнено дали същите връзки ще се появят в други групи.

Освен това, мизофонията не е диагностицирана медицински в техните проби, а е единствено самодокладвана, което може да изкриви резултатите. Въпреки това, проучването предлага значими насоки за бъдещи изследвания, ориентирани към разкриване на биологичния механизъм, изравен зад мизофонията.